Do you remember?
Do you remember how it was
how the family used to be
how we used to talk
Do you remember how it happened
the confrontation
the words that were said?
Do you remember laughing
at the real world
and harsh reality?
Do your remember how it felt
when they all left one by one
how empty i was?
Do you remember when we thought they would come back?
Do you remember when they never did?
Do you remember the empty spaces it left
when harsh reality laughed back?
Do you remember how we used to stand tall
and how we backed down?
Do you remember their eyes filled with hatred
they look on their faces as they said their last goodbyes?
Do you remember our last stand?
Do you remember?
Because I do.
Този път не е мое,но наистина ми харесва и откривам много истини за себе си в него …
Постоянна връзка
Няма коментари
В какво се превръщат приятелствата?Онези хора от миналото ни,който не са преминали в настоящето ни и нямат никакъв шанс да попаднат в бъдещето ни?Дали са просто прашясала кутия на дъното на килера,пълна със спомени,която се надяваме ,че ще отворим след десет години и ще ни залее вълна от приятни спомени?
Кога спираме наистина да обичаме някого и как разбираме ,че е дошло времето да сложим край,не само за пред другите,но и за самите себе си?
Винаги съм се чудила на онези хора,които просто така продължват напред,изтриват някого от живота си и продължават.Понякога дори малко им завиждам,но в същото време осъзнавам,че това е само поза,че хората ,които най-много мразим,са тези ,от които не можем да се отървем.Те са като настоятелен ,зъл дух,който никога не си отива и винаги намира начин да ни напомни,че е тук.
И кое всъщност ни наранява повече>Това,че тези хора вече не са до нас или фактът ,че вече са ни преживяли и са продължили,а ние седим сами в тъмнината,прегърнали кутията и живеещи в спомените…………………
Постоянна връзка
Няма коментари
You used to be My person .Now you are Nobody!
Постоянна връзка
Няма коментари
И какво е щастието?Дали е чувството,което изпитваме,когато вкусим шоколад или е усмивката ,която се появава на лицето ни по време на дъжда?Да за мен това са щастливи моменти,но сега дори те не могат да ме зарадват.
Истинско щастие ни носят хората около нас,приятелството и любовта,без тях сме никой,без тях сме нищо.
Искам да си ида у дома.Липсват ми хората,липсва ми слънцето.Липсва ми всичко !!!
Michael Buble - Home ……………
Постоянна връзка
Няма коментари
